Book info

Laughter In The Dark (2006)

Laughter in the Dark (2006)
Rating
3.92 of 5 Votes: 2
ISBN
0811216748 (ISBN13: 9780811216746)
languge
English
genre
publisher
new directions
Rate book
Laughter In The Dark (2006)
Laughter In The Dark (2006)

About book: Каква „тройствена“ книга (думата в кавички е заемка от романа; или от преводача). Набоков е наясно, че такива истории всеки ги знае – 4 реда след началото на книгата казва: „Това е цялата история и бихме могли да я оставим дотук, ако от разказването ѝ нямаше полза и удоволствие…“(Каква самоувереност има авторът – да разкаже цялата книга в първите изречения!)Още в началото ми направи впечатление, че през последните няколко години ме изненадват книги от 135-165 страници, които ми стават изключително любими. Като казвам „любими“, не зная може ли да се обича „Смях в тъмното“. Толкова противни неща има в нея (и изобщо нямам предвид секса с малолетни; изобщо самия секс нямам предвид, с когото и да е).Ето я тройката, чели сме за такива хора, но не всеки писател ги представя така добре :I. Той, обсебеният:„Слаба, със слънчев загар и тъмна грива, с протегната след хвърлената топка ръка, на която проблясваше гривна, Марго му изглеждаше като един прекрасно оцветен портрет, оглавяващ първата страница на новия му живот.“„Постепенно беше събрал една малка менажерия от гальовни имена.“„… Албинус напълно осъзна, че тънък, слузест слой низост бе затиснал живота му.“II. Тя, искащата: „Тя се хвърли на канапето и успя да избухне в плач.“„Бързо и трескаво тя бълваше поток от пълни глупости, като притискаше с ръка пламтящата си буза.“ „Голотата ѝ беше толкова естествена, сякаш отдавна имаше навика да тича по брега на неговите мечти. В леглото прояви възхитителна акробатичност. След това се измъкна и заразхожда наперено нагоре-надолу из стаята, като въртеше момичешките си бедра и гризеше суха кифличка, останала от вечеря.“ „В прохладната стая с червени плочки на пода, където светлината се процеждаше през капаците на прозорците, танцуваше в очите и лягаше на ярки линии в краката, Марго като змия се измъкваше от черната си кожа, ядеше сочна праскова и се разхождаше нагоре-надолу из стаята само по чехли на висок ток, а слънчевите райета шареха отново и отново по голото ѝ тяло.“(И това е етапът на „невинността“ на Марго…)III. Той 2 (или 1?), играещият: „За подобни случаи Рекс можеше да говори безкрайно, неуморимо, като съчиняваше истории за несъществуващи приятели и излагаше мисли, които биха се сторили не особено задълбочени на слушателя, но положени във фалшива бляскава форма. Общата му култура беше доста богата, умът му – остър и проницателен, а непреодолимото му желание да прави ближните си на глупаци граничеше с гениалност.“ Връщам се на Албинус. Около стр. 101 и 103 ми се искаше да го сритам. Но не съм очаквала, че после ще се чудя кой от тримата ме ядосва най-много. Май знам кой, колкото и да е жестоко. Защото на стр. 145 изпитах жал към него, забравила гнева си от 103…Според мен книгата може да е много полезна, ако:- живеете в един защитен (от външна и собствена низост) свят, без онова „чисто“ самозабравяне, в което няма и помен от съвест. Може би всички си мислим, че в някаква степен имаме представа от подобно самозабравяне, примерно във властта (все укоряваме политици, крупни бизнесмени). Но то има огромна сила и в личните отношения и тук можем да видим колко е лесно това плъзване и как в по-късен етап то може изобщо да не прави впечатление на „извършителя“;- сте забравили или никога не сте знаели, че волята и трезвото мислене може да ви изоставят (никой не е (само)застрахован?!);- мислите 16-годишните девойчета за деца. Като чета, че Марго е на 16 г., все си представям, че е поне на 18-19, а действа като 30-40 годишна „опитна“ жена. Веднага си спомням, че на 25 г. съм вършила велики глупости, но май не и велики низости (дали? всеки с мерилото си…). За всеки случай си представям съученичките на сина ми, вече на 15. А още не съм чела „Лолита“…- обичате да се наслаждавате на език с „проницателни“ думички и наблюдения. Нищо не е в повече, а на места дори с по една думичка, по едно изречение по-малко („сети се сам“). Особено интересно ми беше подхилкващото се гласче в скоби.„Имаше смътното усещане, че изведнъж всичко се е преобърнало наопаки и за да разбере смисъла на нещата, трябва да започне да чете отзад-напред. Това беше едно усещане, лишено от всякаква болка или учудване. Беше просто нещо тъмно и неясно, а в същото време меко и безшумно, което идва към него; и той стоеше там в някакво смътно, безпомощно вцепенение, без дори да се опитва да избегне призрачния удар, като че ли е някакъв любопитен феномен, който не може да му навреди, докато трае вцепенението.“„ Аз… аз… – Албинус пое дълбоко въздух, което сякаш разду гръдния му кош до някакво огромно чудовищно кълбо, изпълнено с вихров вопъл, който той пусна навън алчно, непоколебимо… И когато целият излезе, започна да се пълни отново.“„Смях в тъмното“ може да не се хареса толкова на читатели, които: - са в друга възраст - на мен (не в първа младост) ми е чудно как може светът да се върти около едно голо тяло; са от друг пол (по същата причина, колкото и да оценявам женската съблазнителност, това няма как да ми е 100% обяснимо; и пак си казвам – всичко може); - често четат книги със „съспенс“ (на мен май рядко ми се случва) и нищо в романа не би ги впечатлило толкова;- не се интересуват особено от начина, по който се казват нещата в книгите – а тук наистина това е силното.„Всичко беше твърде тихо, за да е нормално. Изглеждаше сякаш тишината расте, расте – внезапно ще прелее и ще избухне в смях.“

Tiếng cười trong bóng tôi, hay trò đùa nghiệt ngã của số phậnMột người đàn ông thượng lưu, giàu có, nhưng tài năng và tư chất bình thường, không nổi bật về ngoại hình, cũng không thu hút về trí tuệ, tính cách thận trọng và không ưa mạo hiểm, có một gia đình êm ấm hạnh phúc với người vợ dễ mến hiền lành và một cô con gái xinh xắn, lại bị hủy hoại cuộc đời bởi một cô nhân tình đáng tuổi con mình.Mô-típ không xa lạ gì trong văn chương, phim ảnh, kịch hay những hình thức nghệ thuật khác, hay thậm chí không xa lạ gì trong những câu chuyện phiếm hàng ngày mà chúng ta được nghe kể từ những người khác. Đây là một cốt truyện thuộc hàng "siêu kinh điển" trong cuộc sống hôn nhân của loài người, lại được viết bởi một "Nabokov thời kỳ đầu", thời kỳ mà bút lực và phong cách nghệ thuật của ông chưa ghi lại dấu ấn đậm nét trong lòng độc giả yêu văn chương trên thế giới.Thế nhưng vượt lên trên những điều đó, ta có thể (thông qua cuốn sách), nhìn thấy trước tài năng mà ông sẽ nở rộ sau đó với Lolita hay những cuốn tiểu thuyết khác. Với những người từng đọc Lolita trước như tôi, cuốn sách gợi không ít sự liên tưởng. Từ việc khẩu súng (một thứ dương như được Nabokov ưa thích sử dụng), cho đến niềm đam mê vào cái đẹp đen tối, kỳ quái và bệnh hoạn, tiếng cười mỉm mỉa mai đầy ngụ ý(trong bóng tối), và những câu văn cầu kỳ nhưng được viết rất cẩn thận và cân nhắc...Nói một cách hời hợt, nhân vật Albinus có phần gợi cho tôi nhớ tới nhân vật Rabit trong "Rabit ơi chạy đi" của John Updike (một nhà văn ít nhiều chịu ảnh hưởng của Nabokov). Đây có lẽ là một sự khác biệt lớn làm tôi thấy thích cuốn sách này hơn hẳn cuốn của Updike.
1
353
download or read online
Reviews
Desislava
Vladimir Nabokov called Laughter in the Dark one of his worst books. Although there are some signs pointing to the uncertain youthfulness of the author at the time this was written, this book does succeed at being highly readable.Laughter in the Dark is another story from Nabokov dealing with young love from an older man. Although the subject matter in the book may appear to be trivial, Nabokov covers it in such intricate, unique detail. His cynicism and choice of words make this book near perfect. The novel is filled with characters that I despise. Albinus, Margot, & Rex are loathsome. But I could not help but feel pity for Albinus. Although not likable, the mockery to which he falls victim at the hands of Margot and Rex, made for an almost uncomfortable final few chapters. Things you should not expect while reading Laughter in the Dark: this little novel will not restore your faith in humanity.
James
Grimly funny, superbly written--Laughter in the Dark is a taut little gem, written by one of the greatest prose stylists of the 20th Century. There is not a single likeable character in this whole book, and yet the story is written so well, and so humorously, it's hard to put down. There are no moral truths here, no great insights, just a beautifully written, niftily plotted tale of deserved betrayal. There is something nearly Wodehousian in its glum tomfoolery. Indeed, Albinus is reminiscent of a crookeder version of Bertie Wooster, one who'd fallen into the hands of scheming fraudsters. Overall, a beautiful read. Nabokov reminds you how close poetry and prose are meant to run together, yielding in places to an articulate aside that suddenly magnifies the scope of the drama and gratefully adds depth to Albinus' bumbling idiocy.
Kaloyana Slavova
Историята в тази книга е доста грабваща и интересна. Има съспенс и освен това има истинска поука - справедливостта не е това, на което са ни учили. Не всеки получава заслуженото, тоест не всеки, който е лош е наказан. Но, всеки, който е глупав, заслепен и наивен, винаги страда докрай. Именно такъв е животът - безпощаден към глупостта, суров, но и лесен и приятен, когато си го направиш такъв, дори и с измама и нечестност. Жалко, тъжно, но факт. Факт, с който или свикваш да живееш и приемаш тези правила, или страдаш. Сложно е, но има начин.Много, ама много харесвам стила на Набоков. Нищо, че не беше особено лесно да го чета на английски, удоволствието беше по-голямо от трудността. ... hopeless sense of loss, which makes beauty what it is: a distant lone tree against golden heavens; ripples of light on the inner curve of a bridge; a thing quite impossible to capture.The sky was there, ready for her starThere's not a thing in the world that can't be explained away somehowAn artist must let himself be guided solely by his sense of beauty: that will never deceive himDeath seems to be merely a bad habit, which nature is at present powerless to overcome.Death often is point of life's joke.No matter how convincingly Margot tried to prove that she had been faithful to him, everything would henceforward be tainted with poisonous flavor of doubt.... unebearable mountain of oppresion, which was only comparable with the panic of one wakes to find himself in his grave
Review will shown on site after approval.
(Review will shown on site after approval)